Други анализи

Прогноза за очакваните фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5)..

Ето как изглежда София от Витоша ..
Виждаме , че столицата ни е обгърната от мъгла , но комбинирана и със Фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5)..
Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК – модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.
 
 
Влияние върху човешкото здраве
 
Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm – ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.
Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити – при значително по-ниски концентрации от ( 30 – 150 mg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.
 
На картата :
Показваме какви са прогнозираните данни на Азотен диоксид ( NO2)
– За тази вечер : 23 часа + реални данни от https://airsofia.info/
Реални данни от сензорите на https://airsofia.info/ 
Отчекната прогноза за утре :
– Според регионалните модели , концентрацията на  азотен диоксид (NO₂), утре ще е малко по-малка от днешната “ доза “ , но нека да се има предвид , че тази нощ инверсията ще се изостри. Oчакваме почти безветрие над Софийската котловина , което ще доведе до слабо “ проветряване “ на котловината.
С други думи въздуха над котловината ще остане статичен  и натрупаните  парникови газове  ще окажат влияние и утре. 
 

Високата концентрация на азотен диоксид (NO₂) в атмосферния въздух е пряка заплаха за човешкото здраве и човешкия живот. Азотният диоксид е токсичен, червеникаво-кафяв газ с тежка миризма при по-високи концентрации, а при по-ниски концентрации той е без цвят и без мирис. Отравянето с азотен диоксид зависи от продължителността, честотата и интензивността на излагането.

Азотният диоксид е дразнител на лигавицата, който, свързан с друг замърсител на въздуха, причинява белодробни заболявания като ОББ (обструктивна белодробна болест), астма, хронична обструктивна белодробна болест(ХОББ), обостряне на ХОББ, а в най-лошия случай и смърт. Умерената му разтворимост във вода прави лесно преминаването му през лигавицата и навлизането му в дихателните пътища.

Една от главните причини за замърсяването е отоплението с твърдото гориво ,автомобилите и индустрията ..

 

Загретият въздух в двигателя произвежда азотни оксиди (NOₓ), които включват токсичния азотен диоксид (NO₂). В бензинов автомобил те могат да бъдат почистени с трипосочен каталитичен преобразувател, и така бензиновият автомобил излъчва средно около 30% по-малко NOₓ от дизеловия автомобил.

Филтрите на дизеловия автомобил могат да намалят емисиите на ФПЧ с повече от 90%, но те изискват добри условия на работа и редовна поддръжка. Те обаче могат да произвеждат и повече азотен диоксид, което прави дизела един от основните източници на този токсичен газ.

Дизеловите двигатели работят при по-висока температура и налягане от бензиновите. Тези условия усилват производството на азотни окиси. Количеството зависи от обема и продължителността на най-горещата част на пламъка в двигателя.

 

Източници :

Аirbg.info , http://eea.government.bg/bg/output/daily/pollutants/pm.html